Нека да разгледаме внимателно схемата на фиг 1 


(Фиг 1. Схема на мисленният експеримент за даказване на относителността на времето . 
а. Експериментаторът (Е) се намира във вагон , движещ се със релативистична скорост w и измерва времето , за което светлинен импулс от източника 1 достига до приемника 3 след отразяване в огледалото 2 в тавана на вагона. 
b. Наблюдателят (N) се намира на перона на гарата и вижда светването на импулса , когато източника се намира в точка f , а попадението на импулса в приемника - когато приемника се намира в точка g . За наблюдателят (N) светлината изминава по голямо разстояние, което е доказателство за забавяне на времето във влака) 

която трябва да илюстрира мисленият експеримент, изобретен за доказване на относителният характер на времето. Експериментаторът( Е) се намира във вагон, движещ се равномерно със скорост w относно перона на гарата и с помоща на електронен часовник измерва времето t , за което светлинен импулс изминава пътят от източника 1 на пода на вагона, вертикално нагоре до тавана, където се отразява от огледалото 2 и обратно надоло до приемника 3 разположен до източника. Това време ще бъде : delta t 0 = 2D/c където А е разстояние м/у източника и огледалото. На фиг 1-b е показано, че наблюдателят N , намиращ се на перона на гарата ще види излъчването на импулса светлина в момент когато вагона е в точка f , а попадението му в приемника- в момент когато вагонът ще бъде в точка g . Интервалът от време t м/у тези две събития, измерен от наблюдателя наперона ще бъде : delta t = 2L/c Където L= sqrt(1/2w delta t)^2 след заместване на D се получава L= sqrt(1/2w delta t)^2+(1/2c delta t 0)^2 След изключване на L от двете равенства се получава delta t 0 / sqrt1-w^2/c^2= delta t 0 igrek . Получава се точно формулата за относителното забавяне на времето, съгласно СТО. С това относителният характер на времето се приема за доказан и не подлежи на съмнения. Според замисълът на релативистите, щом резултатът от мисленият експеримент потвърждава СТО, значи такава е действителността. Не се знае точно, дали те, релативистите, сами вярват в творението си или то е предназначено само за лековерната публика, защото действителността се оказва съвсем друга, макар и ловко замаскирана . За да се открие измамата е необходима наблюдателност и остър аналитичен ум, какъвто безпорно притежава Г-н Патрик Ст. Амант. В писмо до мен той съобщи за резултата от анализ на горният мислен експеримент. Анализът му е установил, че ефектът на забавяне на времето зависи от ъгъла на наклона на светлинният лъч! Той тълкува тази зависимосткато като ефект подобен на доплеровият ефект. Впоследствие той изрази и разочарованието си от отказа на редакциите да публикуват работата му. Но как да я публикуват? Редакторите разбират, че не става дума за нов ефект, а за фактическо опровергаване на относителният характер на времето! Ето един подробен анализ адаптиран към горният мислен експеримент: Нека експериментатор (Е), намиращ се във вагона да ориентира светлинният импулс като лъч под ъгъл beta към огледалото 2 , прикрепено малко по назад на тавана на вагона и да измерва времето, необходимо на светлинният импулс да достигне до приемника след отразяване от огледалата в точките 2 и 3 както това е показано на фиг-2 


(Фиг.2 Схема на мислен експеримент , опровергаващ относителността на времето. Условията на експеримента са както на Фиг. 1 . 
а. Експериментаторът (E) пуска светлинен импулс под наклон /ъгъл beta/ и измерва времето , за което светлината изминава пътя от източника 1 до приемника в същата точка, след отразяване в огледалата 2 и 3. От получената стойност се изважда времето , за което светлината изминава разтоянието от огледалото 3 до приемника 1. 
b. Наблюдателят (N) на перона вижда началото на импулса и отразяването му от огледало 3 в една и съща точка f. Следователно за наблюдателя на перона светлината изминава по-късо разстояние, което е доказателство за избързване на времето във влака-тъкмо противоположно на "предсказанието" на специалната теория на относителността.) 

Той трябва да измери време: t=(2L+S):c От това време се изважда времето за което светлинният лъч преодолява хоризонталният участък от пътя, равно на S/c . Тогава времето, за което импулсът светлина преодолява разстоянието 2L ще бъде : delta t 0 =2L/c ъгълът beta, под който се насочва светлинният импулс се определя от условието: cos beta = S/2L=w delta t0/c delta t0 =w/c където L= 1/2 c delta t0= sqrt D^2+(1/2S)^2 и S = w. delta t0 . Наблюдателят (N) , стоящ на перона фиг-2b , ще види излъчването на импулса в момент, когато източникът се намира в точка f и попадането на импулса в приемника, когато той / приемника/ пристигне в същата точка f . Времето изтекло м/у тези две събития измерено от неподвижният наблюдател ще бъде : delta t =2D/c Тогава L= sqrt(1/2c delta t)^2+ (1/2w delta t0)^2 и delta t= deltat0 sqrt1-w^2/c^2= delta t 0 igrek. Следователно аналогичен мислен експеримент /огледален образ на предидущият/, неподвижният наблюдател установява не забавяне а УСКОРЯВАНЕ НА ВРЕМЕТО в пълно противоречие с предсказанията на СТО. Повече от очевидно е, че ъгълът на наклона на светлинният лъч, по никакъв начин не може да влияе върху поведението на времето. Това би било в грубо противоречие с принципа на относителността и следователно в противоречие със самата теория на относителността! Съгласно СТО поведението на времето зависи само от относителната скорост на движение на вагона, а тя е еднаква и в двата експеримента. Още в първият анализ беше получен ясен и категоричен отрицателен резултат . В съответствие с приведеният по-горе критерий за проверка на хипотези, тезата за относителност на времето трябва да бъде отхвърлена. Следователно времето не може да бъде относително! времето може да бъде само абсолютно и независимо от физичните условия, така както се е приемало до преди създаването на ТО

Но след като информацията може да достигне от един обект до друг /примерно от една до друга звезда/ за определено време / години, векове или епохи/, то значи че това "абсолютно" време е без никакво значение.

Но истинският проблем,е че преди 5 или 10 години италиански изследователи доказаха,че скоростта на светлината е променлива. Това означава че формулата Е равно на масата по скоростта на светлината на квадрат става на таратор.Всеки който има познания по математика знае,че при производните и интегралите константа или функция е от огромно значение. Така че скоростта на светлината не е константа,а функция от нещо.

Може ли да дадеш линк, ако има информация в нета , за тези италиански изследователи доказали променливата скорост на светлината ?

Времето не съществува. Това което съществува е Движението. Времето е движение което хората са приели за еталонно и спрямо него определят, съпоставят всички останали движения във Вечността. Кое е това еталонно движение? Най - често е оборота на точка от повърхността на Земята = 24 часа. Взимаме парче от него и определяме спрямо примерно милисекундата даден процес или явление как протичат. Съответно формулата за скорост ... най - простата е съотношение между два пътя от които този в числителя е пътя/движението което измерваме, а в знаменателя е пътя/движението/времето спрямо който съизмерваме горния път. Времето е еднакво навсякъде от безначалието до безкрая на вечността. Всичко е тук и сега.

Моля да не си правите мисловни експерименти с влакове- най- бързото превозно средство в началото на 20 в. Когато става дума за вълнови процеси и частици, по- добре се възползвайте от подобието със звуковите вълни. При близка до свръхзвуковата скорост няма да проследите звукът, който от пилота се разнася напред и назад. Има само звук на взрив.


Моля също, под движение да разбирате какъвто и да е процес, т.е. времето е продължителност на процес- електрически, физически, химически, гравитационен и пр. според превъплъщаващата се енергия