Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2015 23:44 - НОВЕЛА ЗА КРАХА НА РЕЛАТИВИЗМА
Автор: krapetz Категория: Други   
Прочетен: 870 Коментари: 1 Гласове:
2



 Кокалянски затвори бележника си, огледа се самодоволно и се зае с кафето. Учените се спотаиха в очакване на реакцията на опонента. Предизвикателството беше твърде явно и един испански темперамент не би могъл да го остави без последствия. Опонентът обаче изглеждаше прекалено спокоен и ровеше без да бърза из папката си. Арбитърът поглеждаше нетърпеливо ту към учените, ту към опонента и като не дочака никаква реакция, заговори сам:  -  Взе да става интересно! щом започнахме дискусията по темата и взе да става интересно. Чухме впечатляваща демонстрация на убеждения.  - Искате да кажете, демонстрация на предубеждения плюс фанатизъм - каза усмихнат Дон Чезаре. - Наистина, имаше и убеждения, които бяха изложени, но преобладаваше фанатизъм, който беше демонстриран. - Прав сте - потвърди Арбитърът, - фанатизмът е голяма пакост и аз го свързах главно със светците. Навремето си накарах един фанатик да се откаже три пъти от  предубежденията си додето петлите пропеят три пъти. - Мисля ,че сега ще свършим по  - бързо - каза развеселен Опонентът. -  Нека само да подбера три " убедителни предубеждения " ,  ако мога така да се изразя.  Този кратък диалог между арбитъра и Опонента вся смут в душите на учените. Започна неспокойно въртене на място и шушукане по двойки, след което Академикът попита троснато: - Какво значи това " убедително предубеждение " ? - Освен игра на думи - отговори Опонентът, - това означава предубеждение, което подлежи на убедително опровержение. Нека зпочнем с принципа на относителността. - Добре ли чух? - попита удивен Самов. - Вие ис-кате да опровергаете самият принцип на относителност? - Какво ви безпокои? - попита на свой ред Арбитърът.  - Това е основен принцип на съвременната физика - поясни Самов. - Боя се да не стане недоразумение. - Става дума за твърдението, че процесите протичат еднакво в покояща се и движеща се равномерно системи - поясни опонентът. - Това е нашата "светая светих" - каза важно Академикът. - Ние наричаме тези системи "инерциални". Причината за тяхната идентичност е отсъствието на абсолютна система за отчитане, каквато някога са смятали ефирът. Този принцип съществува още от времето на Галилей и не виждам как може да се опровергае. - С помоща на специалната теория на относителността. -Какво? - извика Самов.-Та тя затова е теория на "относителност",защото почива върху принципа на относителността. -Остави го да си троши главата - каза Кокалянски.- Стой , пий коняк и гледай майтап. Опонентът пропусна забележката на Кокалянски  и каза: - Да, Специалната теория на относителност "блажено почива" върху принципа на относителността , след като даде метод за неговото опровержение. - Няма такова нещо! - отсече Кокалянски. - Няма дори и намек за подобно нещо! - Един от намеците се нарича парадокс на близнаците. - Казах! Няма такъв парадокс! - избухна Кокалянски. - Защо нервничите, господин Кокалянски? - попита Арбитърът. - Защото няма такъв парадокс: космонавт заминава в космичен полет, а брат му близнак остава на земята . Независимо с каква скорост и колко време ракетата ще се движи равномерно, при завръщането космонавтът ще бъде по млад от брат си само с известна част от времето , през което ракетата се е движила с ускорение. Например, ако ускореното движение е продължило една година, космонавтът ще се окаже по млад, примерно, с няколко месеца. През останалото време на полета времето в ракетата и на земята ще тече еднакво бързо, защото относителните скоростти Земя-ракета и ракета-Земя са еднакви. Къде е тук парадоксът ? - Няма парадокс - отговори Академикът. - Тази теза се повтаря постоянно от противниците на  Специалната теория на относителност, макар че още Айнщайн на времето си е дал правилният отговор. Работата е в това, че когато ракетата прави завой, за да се върне на земята, тя фактически преминава в друга инерциална система и времето в нея започва да тече отново.  - Изключено! - намеси се Арбитърът. - Пътувате с кола и след всеки завой нова система, ново време. Абсурд! - Е , при такива ниски скорости - оправда се Академикът. - Но при такива остри завои - отвърна ехидно Арбитърът. Опонентът изслуша вежливо полемиката и продължи: - Нека илюстрираме парадокса на близнаците с конкретни цифри в един въображаем опит, като елеминираме завоите. Да допуснем, че една от планетите на Антарес (алфа звезда от съзвездието "Скорпион") стартира космичен кораб към земята. При ускорение 10м/сек^2 - колкото е гравитационното ускорение на земята -  в продължение на една година корабът ще достигне скорост равна на 99% от скоростта на светлината (или 0,99С), като за това време ще измине разстояние  от около половин светлинна година. След това , в продължение на около 125 години корабът ще се движи по инерция, равномерно със скорост 0,99С  и когато наближи Земята на разстояние половин светлинна година , ще влезе в режим на забавено движение, и след около една година ще кацне на земята. Разстоянието от 125 светлинни години (или 1,2.10^15km) корабът ще измине за около 127 години. На корабът има фамилия космонавти , лаборатория с броячи и контейнер с радиоактивен тритий, чиито период на полуразпадане е  12,41 години. Въпросът е : как е текло времето на кораба през равномерното му движение?  Ако е верен принципът на относителността, времето трябва да тече с еднакъв ход и на кораба и на Земята, защото относителната скорост кораб-Земя и Земя-кораб  е една и съща. Тогава щом на Земята са изтекли  125 години , толкова 125 години  трябва да са изтекли и на кораба, като през това време трябва да се разпадне над 99,9% от радиоактивният тритий ,и да се сменят няколко поколения космонавти. Ако пренебрегнем  влианието на двете години  ускорено движение на кораба, защото то е под 2 %  от общото време и не може да повлиае върху общата картина , то при кацането на Земята корабът ще бъде пилотиран от правнуците на стартовият екип, а в контейнера ще се намира не повече от 0,1% от радиоактивният тритий. Това е картината, съобразена с принципа на относителността и със Специалната теория на относителност. Нали така? - Да - потвърди веднага Академикът, - така ще бъде! Под 0,1% радиоактивен тритий и пето или шесто поколение  космонавти. Двете години на ускорено движение ще дадат само няколко месеца, най много до една година разлика във времето, което може да се пренебрегне, защото е дори под един процент.... - Оттук мърдане няма! -  прекъсна го Кокалянски. -  и ще бъде тъй, както е рекла специалната теория на относителност , колкото и да не ви харесва това!  - Нека уточня - обади се Самов. -  Не обичам недоразуменията. Специалната теория на относителност утвърждава, че при високи скорости на движение времето тече забавено , но в инерциалните системи то не може да се забележи, защото всички процеси протичат еднакво. Затова на нас, на Земята ще ни се струва, че времето на кораба тече забавено, а на космонавтите ще им се струва, че времето на Земята тече забавено. Не съществува начин това забавяне на времето да бъде опитно определено в инерциалните системи и съгласно евристичният критерий, твърдения, които не могат да се потвърдят опитно са несъстоятелни! Парадакс на близнаците не може да има! - Само си губим времето! - протестира Кокалянски пред Арбитъра. - Тези неща са добре известни и на първокурсниците, а за мнага тъпите аз давам платени консултации всяка сряда от 3 до 5 .  - Дон Чезаре - каза Арбитърът, - картината, съобразена с принципа на относителността , е наистина ясна за всички.... - Прекрасно! - Опонентът възкликна с подчертана театралност. - Яснотата на позициите е условие за разграничаването им. А сега внимание! Пристъпваме към невъзможната опитна проверка! В началото пропуснах да отбележа, че екипажът има инструкция след достигане на зададената скорост 0,99С  да пусне част от радиоактивният тритий извън кораба. Така ще се образува едно малко облаче газ, което ще се движи паралелно с кораба, ще пристигне дори малко преди него  (то няма да има забавено движение) и ще бъде регистрирано от изкуственните спътници на Земята като поток космични лъчи. Напомням, че при движение със скорост 0,99С  времето на живот на нестабилните частици в космичните лъчи се удължава около 7 пъти. Ето защо аз утвърждавам, че над 30%  от радиоактивният тритий в облачето ще достигне Земята. Чакам вашите възражения, господа учени, и се надявам те да не са на нивото на студентите - първокурсници. Опонентът произнесе последната фраза с подчертана ирония, усмихна се накриво и протегна ръка към чашата с кафе. Арбитърът явно силно заинтригуван, седеше леко наклонен напред в очакване на бурна реакция от страна на учените. Бурна реакция не последва. Учените навъсено мълчаха, проклинайки наум контейнера с радиоактивният тритий. Откъде го измисли Опонентът? Молекулите му стават за космични лъчи - за това няма спор. Нестабилните частици в космичните лъчи, движейки се праволинейно и равномерно спрямо Земята , със скорост близка до  тази на светлината живеят много по дълго отколкото е периодът им на полуразпадане в състояние на покой. За това спор също не може да има. Тогава за какво да се спори? - Може би е излишно да подчертавам - продължи Опонентът, - че между движението на трития в и извън кораба няма никаква принципна разлика, поради което аз утвърждавам , че при кацането на кораба, в контейнера ще има над 30% от радиоактивният тритий! Това показва, че вместо 127 години, на кораба са изтекли само 17,5 години и стартовият екипаж има шанс да стъпи на земята. Разликата между моето твърдение и предсказанието на специалната теория на относителността е голяма, качествена, поради което компромис между тях не може да има. Това е, господа учени, парадоксът на близнаците, изразен в конкретни цифри. Учените усърдно спрягаха наум традиционните опровержения - завои, ускорени движения, гравитации и пр. Опонентът ги беше елиминирал успешно. Трябваше да се премълчи с достойнство... - Но това значи нещо много неприятно - промълви Самов. - Абсолютният характер на забавянето на времето изисква като минимум абсолютна система на отчитане! Де я нея? Може би пак ефир? - Глупости! - отсече Кокалянски. - Не сме забелязали и доискусорили въпроса с космонавтите.  - Какви космонавти? - Самов махна отчаяно с ръка. - Става дума за космичните лъчи. Те се оказаха препъни камък или по точно пропастта !  Проспали сме ! при по внимателен анализ би могло да се констатира аморалното, пардон, анормалното им поведение. - Дон Чезаре, защо това се нарича парадокс?  - попита Арбитърът с любопитство и ирония в гласа - Та това си е чист провал!  Не виждам нищо парадоксално.  - Парадоксалното е, че Специалната теория на относителност обърна внимание върху забавянето на времето при високи скоростти на движение и с това даде възможност за опровергаване на принципа, чието име тя носи. - Наистина, от тази гледна точка има нещо парадоксално, но господа учени, провалът си е провал!  Един провал в основата не вещае нищо добро  за монумента и господин Кокалянски ще трябва да се отрече поне от принципа на относителността, а може би и от специалната теория? Кокалянски пишеше нещо в бележника си и не отреагира. - Мълчанието се приема като знак за съгласие - каза Арбитърът след кратка пауза.  - Това е нищо! - внезапно се обади Кокалянски. - Това е дреболия! Я да ви видя аз, как ще се приближите до  общата теория на относителността или пък до стандартната теория. Това са те, монументите на науката. Те са недостижими.  - Той е прав - каза Академикът. - Специалната или частната теория на относителността  е била създадена в самото начало на века и носи всичките слабости на своето време и на младоста на своя създател, великият Айнщайн. Диспутът напредваше бавно. Поради манталитетът на българина, подсилен с кафе и коняк, въздействията на опроверженията беше слабо. Учените търсеха и намираха всевъзможни доводи, с които притъпяваха остротата на проблемите. Навярно още хранеха илюзии, че всичко може да се размине. Доцент Моисеев, който досега слушаше внимателно и рядко се обаждаше, стана и заговори с видимо вълнение :  - Аз съм прям и откровен човек. Признавам честно, че в началото ви смятах за нахален и неграмотен тип. Ходът на дискусията досега, по толкова разнородни проблеми, включително и в проблеми по космологията, където имам някакви претенции да съм специалист, показа по много убедителен начин, че съм се заблуждавал. Покорно моля за извинение. Сега зная с кого разговарям и се питам как един толкова  умен учен човек , не чувства респект от теорията на относителността? Нима той не вижда нейното изящество, нима той не чувства нейната сила и универсалност? Тя наистина е в конфликт със здравият смисъл, но тя издържа всички проверки. Всички нейни предсказания се збъдват. как ще пренебрегнете факти, като отклонението на перихелия на меркурий, изкривяването на светлинен лъч в гравитационното поле на Слънцето, ултрачервеното гравитационно червено изместване? Как ще тълкувате зависимостите на масата и времето от скоростта на движение извън специалната теория на относителност? Това са неща нееднократно проверявани и потвърждавани. Тази теория не може да бъде отречена току така. Тя би могла само да бъде заместена от нещо друго. Давате ли си ясна сметка за това? Какво би могло да замени този огромен колос, наречен теория на относителността? Необходимо е нещо наистина гениално, нещо невероятно умно и просто, ако естественно в основата си лежи върху някаква проста истина. Способни ли сте на такъв подвиг, господин Опонент? Очаквам с огромен интерес вашите отговори, идеи и решения. Това ще бъде дискусията на моят живот.  Арбитърът се усмихна доброжелателно. Макар че в думите на Мойсеев имаше и малко ласкателство, опонентът остана индифирентен и веднага отговори :   - Ще удовлетворя любопитството ви , господин Мойсеев. Вашата представа за теорията на относителността е силно повлиана от емоциите, с които е пълна популярната литература. От физична гледна точка, това не би следвало да се нарича теория, защото не почива върху причинно-следственна връзка. Това е една система от постулати, догадки, прозрения, предсказания, част от които се оказват верни. Популярността на тази "теория" до голяма степен е обусловена от липсата на логика в основата и от внезапността  на предсказанията, което им придава елемент на мистериозност, имагинерност и пророчество.  - Вашето мнение за теорията на относителност  никак не ме интересува - Озъби се кокалянски. - Не сте вие капацитетът, който може да дава оценки на такива грандиозни теории. Вие сте тук, за да отговаряте за предсказанията на тази теория. Вие трябва да им дадете тълкование от позицията на здравият смисъл. Ще ви припомня някои от тях, които са лишени от здрав смисъл, но все пак съществуват и са опитно доказани: 1 . Общата теория на относителността предсказва изкривяване на светлинният лъч в гравитационното поле на слънцето, като потвърждение на искривяването на тримерното пространство. Опитите потвърдиха наличието  на такова изкривяване на лъчите по време на слънчеви затъмнения. 2 . Общата теория на относителността предсказа гравитационно червено изместване в спектрите на  електромагнитните излъчвания, което бе опитно потвърдено. Аз лично видях старата кула във Харвард. Горе на площадката, на височина 22 метра е бил поместен излъчвател на гама фотони, а в основата на кулата - приемникът. Използван бил ефекта на Мьосбауер, като резонансно поглъщане на фотоните се е постигнало при движение на приемника със скорост 0,65 микрона в секунда, за неутрализиране на ефекта на Доплер.  3 . Предсказанията на общата и специална теория на относителност за забавяне на времето при движения и при гравитация бяха потвърдени чрез непосредственно измерване  със свръхточни часовници. Единият от часовниците обикалял Земята в двете посоки - изток - запад и после запад - изток, със самолет, без междинни кацания, а другият часовник стоял на летището във Вашингтон. Много съм любопитен да чуя, какъв здрав смисъл ще откриете в поведение на пространството и времето, което е истинската причина за тези ефекти. само да не вземете да ги отричате! В душите на учените отново трепна лъчът на надеждата. По тези въпроси здравият смисъл винаги е търпял провал. Защо и този път да не се провали?  Странно, защо опонентът е толкова спокоен? - Всичко , което е потвърдено опитно не може и не трябва да се отрича. Трябва да се отдаде дължимото и на теорията на относителността, затова че привлича вниманието върху тях. И толкоз, защото в повечето случаи тълкованието на ефектите е погрешно. Колкото и да е невероятно, повечето от ефектите опровергават теорията на относителността отколкото да я потвърждават. - Празни приказки - сопна се Кокалянски. -  Чудете се как да се измъкнете . - По спокойно - обади се Арбитърът. - Губим нерви и време напразно. Дон Чезаре , вие казахте нещо невероятно, нещо смайващо! Вие твърдите, че предсказанията на теорията на относителността не са доказателства, а опровержения. Така ли? - Да , по скоро опровержения ,отколкото доказателства. Сега ще ви дам и примери. Нека в началото разгледаме проблема за изкривяване на пространството - правата линия. Тя би могла да се изкриви само ако има двумерно пространство! Забележете още , че в точката на изкривяване линията напуска едномерното пространство!  Аналогично е поведението на двумерното пространство - равнината. Тя може да се изкриви само ако съществува тримерно пространство. В линията на изкривяване двумерното пространство преминава в тримерното пространство. Няма никакво основание да очакваме, че тримерното пространство ще прави някакво изключение. То би могло да се криви само ако съществува четиримерно пространство, и в олбаста на изкривяването, то трябва да премине в четиримерното пространство. Липсата на четиримерно пространство е напълно достатъчно, за да се отхвърли всяка възможност за изкривяване на тримерното пространство. - Откъде такава увереност? - Обади се академикът. - Напълно възможно е четиримерното пространство да съществува, но ние да не сме във състояние да го възприемем. - Увереност ми дава изкривяването на светлинният лъч, от гравитацията на Слънцето.  - Как така? - веднага се обади Кокалянски. - Та именно изкривяването на светлинният лъч е доказателството за изкривяване на тримерното пространство. Отук няма мърдане! - Не сте слушали внимателно моето обяснение и ще трябва да повторя чрез елементарен пример: Нека в едномерното пространство  от точка А излиза светлинен лъч. Той ще пристигне до точка В, докато между двете точки, откъм двумерното пространство, не се появи някакъв обект, който може да изкриви лъчът. В точката на изкривяването лъчът ще напусне едномерното пространство и ще изчезне някъде в двумерното пространство. - Ох - ох - изохка Самов. - Каква заблуда колеги, каква заблуда! Опонентът е напълно прав . Ако тримерното пространство около Слънцето се изкриви по посока на четиримерното, пространство, то светлинният лъч изобщо няма да достигне до нас, а ще изчезне нейде из четиримерното пространство, което по условие ние не възприемаме. Мале, какъв конфуз! Дали учените разбраха обяснението на Самов или им подейства неговият авторитет, но желанието за спор рязко намаля. Само Кокалянски не се примири и продължи упорито: - Но лъчът се криви, така ли? Криви се. Аз искам да зная, защо се криви лъчът? - Остави го лъчът - каза раздразнено Академикът.- Той беше нужен като доказателство за изкривяването на тримерното пространство. друго доказателство няма, а без криво пространство... Академикът не се доизказа, но по въздишката му, можеше да се съди за цената на загубата. - Причината за изкривяването на лъча е в гравитацията, - Каза опонентът. Ако фотонът има поведение на топче, то отклонението му трябва да бъде около 1 ъглова секунда, но ако той има поведение на вълна, трябва да се определи влиянието на нееднородното  гравитационно поле върху фронта на вълната. Въпросът е интересен, но ние го разглеждаме само във връзка с теорията на относителността. Това беше пример , когато едно явление, сочено като доказателство, се явява всъщност като опровержение на теорията на относителността. - Ние се поувлякохме в подробностите - Каза Арбитърът, - Дон Чезаре доказа своето невероятно твърдение за доказателствата - опровержения и записа нова точка. Да преминем към следващият въпрос. Имате думата Дон Чезаре. - Не зная точно каква е била целта  на опитите във Харвард и Харвел , но по резултатите мога да съдя какво е измерено. Изглежда това което е измервано не е гравитационно червено изместване. - Това пък откъде го измисли, възмути се Кокалянски. - От анализ на формулата за изменението на честотата  ( delta  v ) :                                  delta v / v =  gh/ c^2   Където                g= 981 sm/sek^2   - ускорение на земното притегляне.                               h = 2100 sm  -  разлика във височините на излъчващото и приемащото устройство.                               c = 3. 10^10 sm/sek -  скорост на светлината.   В тази формула е зашифровано следното :  от излъчващото устройство илита фотон със скорост  ( с )  и за времето                                      t=h/c   достига до приемащото устройство. Под въздействие на ускорението, фотонът увеличава скоростта си със  delta c, като   delta c = gt=d.h/c=981.2100/3.10^10=6,7.10^-4 sm/sek.   Ето как е била определена скоростта на движение на приемника, за да се получи резонанс в поглъщането. Но това е Доплерово, а не гравитационно изместване, господа учени! - Анализът е логичен и убедителен - Каза арбитърът. - Никой не поставя под съмнение възможността на гравитацията да ускорява всичко, включително и фотоните. - Излиза, че фотоните се движат със скорост превишаваща скоростта на светлината! - Каза Кокалянски, горд от съобразителността си. - В случая системата не е инерциална и може - каза Самов. - Вие данеби да отричате червеното гравитационно отместване? - Не, но тук става дума за опит, в който е измерено друго нещо - каза Опонентът. - Надявам се по късно, когато изясним същността на гравитацията, да си изясним и природата на това изместване. Учените започнаха разговори помежду си. Обсъждаха всевъзможни догадки за поведението на червеното гравитационно отместване. - нека да дадем възможност на Дон Чезаре да продължи - предложи Арбитърът. - Той трябва да изтълкува от позициите на здравият смисъл резултатите от прякото измерване на изменението на времето със свръхточните часовници. Дали и те не опровергават нещо? - Резултатите от тези опити опровергават самата идея за значението на относителното движение - Каза Опонентът. - Помислете добре. Каква разлика може да има в относителните движения  самолет - Земя  при полетите в двете посоки? Никаква. Скоростите на движение на самолетите са еднакви, а това са относителните скорости , които съгласно специалната теория, оказват влиание на течението на времето. Височината на полетите е била еднаква, еднаква е била и продължителността им. Тогава защо е било измерено закъснение от 59 наносекунди (59.10^-9)сек , при полета на изток и избързване от 273 наносекунди при полета на запад? Разликата не е само количественна но и качественна и изисква някаква качественна разлика в условията на двата полета. Единственото възможно обяснение е свързано с отчитане скоростта на движение на Земната повърхност при въртене на Земята, относно някаква абсолютна система. Тогава, при движение на изток , по паралел 38 ще се получи закъснение от 182 наносекунди, а при движение на Запад - избързване със 117 наносекунди. Тези цифри са различни от опитно измерените, но в качественно отношение не им противоречат. Очевидно става влиянието на гравитационното забавяне на времето. При престой от 65 часа на височина 10 км , часовникът трябва да избързва с около  256 наносекунди. Тази стойност е доста голяма и ако часовниците наистина са били свръхточни не би трябвало да бъде отбелязано закъснение при полети на изток, а избързването при полета на запад би трябвало да бъде много по голямо, около 4 000 наносекунди . Вероятно, формулата на общата теория на относителността                                     t= t 0 /  sqrt 1-2G.M/Rc^2 не е съвсем точна. Ако в нея вместо скоростта на откъсване от гравитация W0= sqrt 2G.M/R се използва орбиталната скорост  Wr = sqrt  G.M/R  тогава престоят от 65 часа на височина 10 км  ще даде избързване от 128 наносекунди. Свръхточните часовници тогава ще отбележат закъснение от 54 наносекунди  и  избързване от  245 наносекунди. Тези стойности са в добро съответствие с опитните данни, като се има предвид условно приетите височини на полета 10 км, дължината на полета 34 000 км  по паралел 38  и неизвестната точност на "свръхточните" часовници. Но това обяснение е в разрез със принципите на относителността!  То изисква наличието на абсолютна система на отчитане, относно която се движи земната повърхност  при въртене на Земята. Опитът недвусмисленно е показал, че такава система съществува и нейното игнориране изкривява физическата картина на света. - Системата не е инерциална - реагира веднага Кокалянски, - затова се получават някои несъответствия. - Ние отчетохме влиянието на гравитацията и с това се отчита неинерциалността . - А центробежното ускорение при въртенето на Земята и самолетите? - Репликира Кокалянски. - Вие знаете ли уравнение на общата теория на относителност, която да дава зависимост на времето от центробежното ускорение? - Контрира опонентът. Кокалянски млъкна и загледа въпросително колегите си. - Няма такова уравнение - отговори Самов. - Защо няма? - Опонентът беше леко нервиран. Самов също наведе глава. Опонентът изчака малко и продължи:  - Много просто, защото центробежното ускорение не води до увеличаване скоростта на въртене. Това значи, че равномерновъртящите се системи са инерциални, въпреки наличието на ускорение в тях. - Как ще са инерциални и ще имат ускорение? - възмути се Кокалянски. - Това противоречи на здравият смисъл. - А - ха! Ето още един "защитник" на здравият смисъл - каза весело Арбитърът. - Сюрприз! - Инерциална е системата, която не изменя състоянието си при отсъствие на външни сили, т.е система, която се движи по инерция с постоянна скорост. Такива са и въртящите се системи. - Особенно характерен пример за това е пумпалът - каза Арбитърът и изгледа продължително Каколянски. Тълкованието на експериментите от позицията на здравият смисъл, завършваше с ново поражение за учените. Биха могли да се формулират нови претенции, но те щяха само да удължат унижението. По - разумно беше да се преглътне наведнъж минимум горчилка . - Ще коментирате ли изместването на перихелия на Меркурий - попита Арбитърът. - Това не е предсказание, а опит за обяснение на един факт - поясни Опонентът. - Вече се убедихме, че тримерното пространство не е криво, поради което кривината не може да бъде причина за въпросното изместване на перихелият на Меркурий.       До края на дискусията ще научите  достатъчно много нови неща за материята, пространството и движенията, които ще ви помогнат да установите истинската причина  за това явление.  - Предлагам да преминем към нещо по съществено. Нека дадем думата на Дон Чезаре да ни изложи своите идеи за същността на Вселената и нейното развитие. Критиката на съществуващи идеи и заблуждения никога не ме е вдъхновявала. - Как да не ви вдъхновява, когато с такова задоволство слушате как Опонентът отрича всичко! - Кокалянски беше зъл и разстроен . - Той отрече историческият подвиг на плеада учени , отрече бурното развитие на науката през последният половин век, отрече общата и специалната теории на относителността, отрече стандартната теория - този шедьовър на научната мисъл. Той всичко отрече! И какво следва от това?  Явен агностицизъм. Излиза, че светът е непознаваем, щом някой нищо не е успял да разбере... - Да то нещата и така може да се разглеждат - потвърди Академикът. - Щом никой нищо не е направил, то нищо не може да се направи... - Марксизма е значително против агностицизма - професор Маринов сякаш се събуди от дълбок сън . - Светът е познаваем и съществува реално извън нашето съзнание.      



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. doctora1 - доктора
27.11.2019 23:13
Меркурий " играе " защото има асиметрия в гравитационното поле на Слънцето. Щом има асиметрия в гравитационното поле на Слънцето това означава нееднородност на неговата маса. Атомния модел на Бор повече подхожда за модел на структурирането на една звезда. Черните обекти които са заснимани в короната на Слънцето доказват нееднородността на Слънцето стига да не се въвеждат глупостите от рода на извънземните. Парадокса температура корона повърхност не е никакъв парадокс ... става и още по - интересно като се въведе фактът, че в сърцето на Слънцето е още по - студено. Липсите в атомния модел на Бор е короната на Слънцето или короната на атома съставена от радио фотони разположени над електронния облак ...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krapetz
Категория: Други
Прочетен: 38673
Постинги: 12
Коментари: 21
Гласове: 102
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031