Не съм спец във връзките, определено. Може би ако бях сега нямаше да пиша тези редове. Ето, че изминаха две години от още една напът да се разбие връзка. Поредният, който не знае какво иска или пък знае, но не го иска от мен. Знам, че не съм само аз - колко жени свършат на по 40-50 с  по няколко котки, може и аз скоро да вляза в тая статистика. Дали търся грешните мъже? Ами не - имайки предвид, че след мен се женят и стават бащи едва ли. Значи вероятно, аз не ставам и проблема е в моя софтуер.
Всеки си имал път и всеки бил отреден, за нещо си и подобни глупости, които не успяват да ме вдигнат духом. До скоро обвинявах мъжете до себе си, но виждайки как набързо се женят си дадох сметка, че аз съм проблема. Пробвах какво ли не - от добрата съпруга, която прави всичко - пак не бях добра, нямало тръпка. От жената, която е огън - пак не става, твърде избухлива. Абе изобщо всичко беше грешно. Казват, че като срещнеш правилният човек не чакаш години наред, за да решиш дали искаш да си с него. Ставало веднага - ами аз до сега не срещнах един дето да каже: "Да, сигурен съм! Ти си тази!". Все се правеха "проби" дали ще стане или не, все едно съм чифт маратонки. Като ме поизхабяват ме хвърлят на боклука и си вземат нови по-лачени и готини, с които веднага всичко става. А ти - амортизираният чифт маратонки се надяваш някой да се смили и да те вземе от боклука, за да ти даде шанс. И така, ти се смачкаш психически, физически, намразваш всичко и всички, заради това, което "потребителите" са ти причинили. И на 30 вече си се превърнала в една озлобена стара мома, която не вярва на никой и нищо, защото се е наслушала на празни лъжи и обещания за светло бъдеще - а след това е попадала в ада със скоростта на светлината.
И така... честит ми скоро 31-ви рожден ден. В който отново съм неомъжена и бездетна. Детската ми мечта. Кой знае може би едно бъдеще, без мъж и деца край мен няма да е далеч толкова страшно имайки предвид мъжете, с които съм била.
За къде съм се разбързала ме питат всички? Имала съм била време. Какво време имам? То времето си изтича и от биологична гледна точка. Поне не съм аз - от класа ми има още две-три, които още нито са женени нито имат деца. Няма да съм само аз значи, какво успокоение.
Може би ще ми кажете - бори се! Ами... няма мъж, който да преритва да взема жена над 30 надбягваща се с биологичният си часовник. Но пък, ако на всеки не знаещ какво иска започнеш да отделяш по 3-4 години от живота си е твърде възможно в един хубав момент просто повече да не можеш да забременееш. Това разбира се е нещо като научна фантастика за мъжа до теб, той си те успокоява, че всички тези простотии и филми са просто в кухата ти глава и ти явно други проблеми си нямаш.
Следващ проблем - колкото повече време минава, шанса детето ти да има една доста дърта майка също нараства. Липсващата сила и енергия, нервните изблизи от наближаващата критическа и тичането след току що проходило бебе. Безценно.
Но какво да се прави ... c"est la vie.

Няма да ти давам акъл и да ти казвам как да се чувстваш. Това си е твоя личен избор.:)
Само ще ти кажа това. Имам една приятелка, която роди на 46 години и уверявам те много е щастлива. Тя си мечтаеше за детенце и доста се измъчи години наред с процедури инвитро и т.н. Сега не може да повярва на късмета си. Изобщо не й пука за хорското мнение и какво ще кажат другите...или както казваш "дърта майка". Много се радва и аз се радвам за нея.

Като мъж, мога да изразя следното мнение - от написаното разбирам, че много силно желаеш да се омъжиш и родиш. Предполагам, че това ти желание, макар и прикрито, се проявява във всяка твоя връзка. Мъжете, много рядко (ако въобще има такива), подхождат към една връзка с мисълта за брак. Усещайки брака като твоя цел, те стават предпазливи, а колкото по-целеустремена си, толкова по-склонни са те да ти избягат. Когато пробваш различни "стратегии" от сорта - виж каква добричка жена ще съм, или - виж колко съм непредвидима, преди това трябва да познаваш мъжа с когото си и най-важното - да не ти личи, че играеш роля:)
Иначе, бих ти препоръчал два подхода
- Още в самото начало, когато харесаш някой и се увериш, че и той те харесва, да му кажеш честно и ясно, че искаш сериозна връзка и деца.
- Да се отдадеш на връзката без да мислиш за брак и нещата може би ще се случат
Вторият подход е правилният, но като се има предвид, че брака за теб изглежда като фикс идея, то едва ли би могла да се отдадеш на връзката без да мислиш за целта си. А мислиш ли за целта, то ще ти личи, а и връзката няма да ти е сладка, което също може би ще личи. При това положение, рибата ще ти избяга. Така, че пробвай с първия подход и успех, все пак делото ти е право, на тази държава и трябват деца.

elcomandos
Като изминат определен брой години е нормално да попиташ партньора си на къде върви връзката ви и дали вижда бъдеще в нея. На вас мъжете ви е много лесно в това отношение - деца може да правите и на 60. Дреме ви, може да лъжете, мажете и мотаете една жена години наред (аз съм примера за това). После като липсвала "тръпката" да си обирате крушите А такива неща не стават на сила, ако партньора ти не иска няма как да го накараш. Страшното е, че познавам и други такива жени - те бяха много спокойни, че все някога ще срещнат мъжа на мечтите си. Уви, не стана. На 40 вече е далеч по-трудно. Лично аз не познавам мъж, който да иска стара жена до себе си, все по-млади си ги търсят.

troia - да родиш инвитро без мъж до себе си на 40+ не е геройство. Тъжно е и жалко е. Винаги съм смятала, че децата трябва да се правят до една определена възраст. После по-добре изобщо да не ги създаваш - едно, че и себе си ще наказваш понеже нито нервите, нито енергията ще е там после и детето, което ще търпи подигравки, че баба му го взема от детската градина.