ЕФИРЪТ В началото на последният рунд на диспута лагерът на учените бе подчертано омърлушен. Професорите, заели позиция "кръгова отбрана" около бюрото на Академика, мрачно разглеждаха орнаментите на персийският килим на пода. Доцент Кокалянски, който се бе вклинил в професорският пръстен, нервно прелистваше бележника си. Доцентите Самов и Мойсеев седяха настрани, върху дивана под прозореца и изглеждаха по спокойни. Самов беше необикновенно сериозен, клатеше глава в някакъв неуловим ритъм и от време на време изобразяваше нещо средно между усмивка и гримаса. Внезапно той стана и заговори с присъщият си маниер:  - Господа учени, както ни величае Арбитърът, стига черни мисли, стига отрицателни емоции. Те вредят на усвояването на алкохола. Наистина равносметката до тук е катастрофална за нас. Ние се отбранявахме геройски, изпукахме си патроните, но те се оказаха хаосни. виновни ли сме или не, ще реши Историята - на нея това и е работата. За нас сега е важно, че мрачният период от диспута премина. Той зае своето място в миналото, а ние продължаваме напред. Бъдещето за нас е много по- розово. Ние ще седим, ще си пием кафето и коняка, а Опонентът пред нас ще се пържи в собственната си лой. Той има необикновенно тежка задача - много по тежка и сложна отколкото беше нашата. Той трябва да защити позицията на така нареченият "здрав смисъл". На нас тези позиции са много добре известни. Като студенти са ни водили на екскурзия до тях. В последствие ние и самите сме се разхождали из тях, изучавали сме сраженията, довели до тяхното падане. Добре известно ни е, как и защо тези позиции са били изоставени. На тези позиции са стояли титани на мисълта, гении и легиони редови учени. Щом те не са успяли да се защитят, то позициите на "здравият смисъл" са незащитими по принцип. Ето защо аз изгарям от нетърпение да видя и чуя, как ще се защитава нашият Опонент. Милост няма да има, не защото сме зли и обидени, а защото става на дума за нещо много по значително и важно от нашата окаяна съдба. Става дума за Нуката.  - Той е загубен! - извика въодушевено Кокалянски. - С него е свършено още в самото начало. Как ще защитава незащитимото, ще стане смешен!  - Коко! - строго изрече Самов. - Мълчй и не пречй! коняк имаш, лочй и мълчй!  Аз имам съдбоносен разговор с господин Опонента. Господин Чезаре, ако не възразявате, да започнем направо с гравитацията. Това е най опърничавият проблем, вечно се решава и все остава не решен, вечно се увещава да заеме определеното му място, но той вечно стои настрани, вечно го включват в какви ли не  "велики" обединения , но той вечно нехае за това. Казано по стилно, това е възловият фундаменталният проблем на Естеството, и ако вие тази вечер, случайно или не, му намерите адекватно решение, то това ще бъде събитието на столетието, а защо и не, най значимото събитие в историята на науката. - Ще го реши ама утре ще го реши! - озъби се Кокалянски. - Той ако можеше да го реши, е-хей, на колко академии да е член... - Госпожици асистенти - каза учтиво Самов. - Моля, налейте му тройна доза коняк. Не виждам друг начин за узаптяване. Кокалянски веднага получи  коняк в чаша за вода. Усмихна се доволно и пристъпи към утилизацията му. Самов продължи своя наистина съдбоносен разговор с Опонента:   - Господин опонент, известна ви е първата хипотеза за гравитацията, изказана от Нютон още през 1675г . В нея гения на здравия смисъл дава най естественното обяснение на гравитацията , с предположение за съществуване на поток ефир, устремен към центъра на Земята, увличащ в своето движение всички тела. Но през 1679г. Нютон се отказва от тази хипотеза и предлага нова - концентрацията на ефира около телата е по малка отколкото на разстояние от тях, поради което ефирът ги тласка едно към друго. През 1706г . Той отрича самото съществуване на ефира, а през 1717г се връща отново към идеята за ефир с различни концентрации. Ето, това е поведението на гения, основателя на позицията на здравият смисъл, изоставил я след това, вероятно защото е прозрял нейната несъстоятелност. Като завещание Нютон ни е оставил "akto in distans", което ще рече "действие на разстояние". Това е отказ от изискването на здравият смисъл ,за съществуване на среда, която да предава действието на силите. Силите се предават през пространството, направо, без посредник, без среда. Кое е накарало геният да се откаже от идеята за потока ефир, насочен към центъра на Земята. Идея, приемлива и от математическа гледна точка. Вероятно това са същите въпроси, които си ги задаваме и ние, на които до сега никой не е успял да даде удовлетворителен отговор, който и аз ще задам на вас: 1. Ефирът, който се движи към центърът на Земята, не трябва да изпълнява тази единственна роля. С други думи, ефирът трябва да съществува реално и обективно. Неговото съществуване трябва да може да бъде доказано с други, независими опити. Ефирът, ако съществува, трябва да има и други прояви във Вселената. 2. Какво става с ефирът, там вдън Земя? Той не може да изчезне "яко дим". Той не може да се върне обратно, против течението. Той не може да се превръща в материя , без при това да се образува антиматерия. Освен това, движейки се, ефирът трябва да притежава някакво количество движение, което също трябва да предаде някъде. 3. Ако ефирът увлича телата при движението си, то това трябва да става на принципа на обмен на количество движение. Тогава ускорението, което получават телата при гравитация, трябва да зависи от масата им , което противоречи на опита. Това значи също, че при равномерно движение на телата трябва да се усеща съпротивлението на ефира и невъзможност за движение по инерция. 4. Ако намерите решение на тези три чисто физични въпроси, в което аз вече изразих съмнението си, ще остане четвъртият, математически въпрос. Той също е много труден, но за него ще говорим само ако стане нужда. Сега нека чуем отговорите на първите три въпроса. Въпросите на Самов бяха формулирани просто, ясно и точно.  Те може би не синтезираха всички трудности при опитите за представяне на гравитацията като поток от някаква среда, но засягаха най същественните от тях. Учените се настройваха за бойка, безкомпромисна дискусия с вяра в крайната победа. - Дон Чезаре - обърна се Арбитърът към Опонента - въпросите са зададени! Наистина, това са изключително трудни въпроси, но те са зададени коректно и изискват коректни отговори. Ще успеете ли да защитите позицията на здравият смисъл в този последен рунд на диспутата? Ако се абстрахираме от хазартната страна, предстоят ни минути на чудеса  с фантазията и логиката на дон Чезаре.  Опонентът изглеждаше прекалено спокоен и вероятно не чувстваше важността на момента. Започваше с отговор на първият въпрос: - Съществуването на ефира е извън всяко съмнение. Съмнителни са опитите той да бъде заменен с полета, пространство - време, вакуум с механични свойства и прочие измишльотини. - Не са измишльотини - отреагира веднага Кокалянски. - Ефир няма и не може да има. Това го доказаха гениалният Айнщайн и опитите на Майкелсон и Морли. - Да опитите на Майкелсон не могат да се пренебрегнат - констатира Академикът. - Ефир просто няма! - Майкелсон не е успял да измери скоростта на движение на земята относно неподвижният Ефир. Неподвижен ефир, а не поток от ефир, насочен към Земята. - Искате да кажете че Земята увлича Ефира? - обади се отново Академикът. Кой кого увлича ще изясним по късно. В момента уточняваме, че няма опит, който да опровергае наличието на поток ефир , насочен към Земята. - Няма такъв опит - обади се Самов, но самото съществуване на ефира е под съмнение. Няма опити потвърждаващи неговото съществуване. - Как ще има такива опити! - включи се и Кокалянски. - Те веднага щяха да станат сензация. Не опити, дори всякакви косвени улики са изключени. - И аз не съм чувал за подобно нещо - потвърди Академикът. господа учени - каза Опонентът, подражавайки на Арбитъра, - доказателства има и опитни данни има, но вие нещете да ги видите. Това много усложнява и забавя работата. Хайде припомнете си! Ние тази вечер на няколко пъти се срещнахме с доказателствата за съществуване на ефир. Това е абсолютната система на отчитане на движението на повърхността на Земята и самолетите при опитите със свръхточните часовници. Това е абсолютната система на отчитане  на движението на космичните лъчи. Тази абсолютна система липсва в специалната теория, поради което се създават парадоксални ситуации като тази с близнаците. - Но защо Айнщайн казва че няма ефир? - попита Кокалянски. - Той да неби да е бил глупав и да не е разбирал? - Единственното което е могъл да каже Айнщайн е, че около земята няма покоящ се ефир - каза Арбитърът. - Защо той се е увлякъл в отричането не ми е известно. Навярно защото му е било необходимо пространство с механични свойства. Нека не разводняваме беседата. Дон Чезаре много убедително показа очевидното - проявите на ефира в рамките на нашият диспут. Моля, продължете изложението си Дон Чезаре. - Ефирът е основният стълб на Вселената, а не само среда, която запълва пространството. Ефирът е една от формите  на съществуване на енергията на Вселената. - Значи тове е ефир - енергия? - попита Арбитърът. - Това е нещо различно от моите представи за ефир. - Да представата за ефир като светоносна среда, покояща се в абсолютното пространство, е едностранчива и много неточна. - Да, но все пак става  дума за ефир - каза Арбитърът. - Би било кощунство да се търси друго название, защото все пак, за съществуването на такава среда са подозирали, но за съжаление не са успели да осъзнаят нейната същност. - Тогава , охарактеризирайте по - подробно вашият ефир - предложи Арбитърът. - Вярвам, никой няма да възрази. Самов кимна с глава в знак на съгласие. Дон Чезаре не изчака одобрението на останалите учени и започна:  - Природата е енергия, а развитието в нея представлява процес на преразпределяне на различните видове енергии. Ефирът е форма на свободната енергия на Вселената, за разлика от материята, която можем да наречем свързана енергия. Това са двете основни, но не и единственни форми на  съществуване на енергията на Вселената. Със сигурност съществува поне още една форма на междинна енергия, която играе роля на връзка между двете основни форми. Развитието на Вселената се свежда до постепенно превръщане на свободната енергия  (ефир) в свързана енергия (маса) и спонтанно, периодично освобождаване на ефир от материята. Това е общата картина на първо ниво енергия. Учените бяха заинтригувани от идеята на Опонента, но информацията все още беше недостатъчна за полемика. Обади се Арбитърът: - Според вас, Вселената е огромен колебателен контур, нали? - Най общо казано, да. - Някакви възражения господа учени? - подкани Арбитърът. - Ще видим как ще превръща енергията в материя, без при това да се образува антиматерия - каза злорадо Академикът. Кокалянски веднага доразви идеята на Академика: - Той отрече асиметрията като изход от задънената улица и сега ще гледаме цирк - изчезването на антиматерията! А как ще дозира нуклони и лептони? - Дон чезаре, какво става с антиматерията? - попита разтревожен Арбитъра. - Трябва да разкриете механизма на колебателният процес на Вселената. - В процеса на развитие на Вселената няма епизоди с изчезване и раждане на материя. Повтарям, има бавно постепенно превръщане на ефир в маса, вследствие на което масата на Вселената и на всички тела във Вселената бавно нараства. Формулата на това превръщане е :                            ЕФИР = МАСА +  ЕНЕРГИЯ В случая става дума за третият вид енергия. Когато цялото количество ефир се превърне в маса, набъбналите елементарни частици, (нуклони и електрони) стават неустойчиви и споннтано се освобождават от излишната си маса, която се превръща в ефир по формулата, обратна на горната:                       МАСА + ЕНЕРГИЯ = ЕФИР Енергията е същата, която се освобождава при превръщането на ефир в маса и води до постепенно разгряване на телата и Вселената като цяло. Както виждате, елементарните частици, нито изчезват, нито се раждат отново. Те само менят масата и размерите си в рамките на един цикъл на Вселената. Никой от учените не очакваше подобно решение на един от най - коварните въпроси на Космологията. За асимилацията на подобни, внезапни идеи винаги е необходимо време. - Господа учени - каза бавно Арбитърът. - Аз съм направо поразен! Тази идея изменя радикално условията за развитието на Вселената. - Наистина впечатляваща идея - промълви Самов. - Интересна идея - каза сухо Академикът, - стига да е вярна. - Как ще е вярна -извика  Кокалянски. - Това е един абсурд. Ако тази идея е вярна, то Земята трябва да расте! абсурд! - А Земята наистина расте - каза възбудено Арбитърът. - Геолозите отдавна имат доказателства за това, но останалият учен свят се прави на разсеян, понеже няма разумно обяснение. Учените замлъкнаха отново, търсейки контрааргументи. Вероятно не ги намериха и Кокалянски заяви:  - За мен това не е достатъчно. Тук трябват преки измервания. - Има и преки измервания - каза Опонентът. - Известно е, че сумарният дрейф на континентите годишно не е нула, което значи, че обиколката на Земята расте. Последва ново кратко затишие за размисъл, след което се обади Академикът:  - Това е чисто физичен процес и трябват физични доказателства. - Чисто физично доказателство е спонтанното делене на тежките ядра и естественната радиоактивност. Тежките ядра са се образували на по-ранните атапи от развитието на Вселената, когато размерите на нуклоните са били по малки и в границата на действие на ядрените сили  са се побирали повече частици. С течение на времето, с нарастване размера на нуклоните, ядрата с многобройни нуклони стават неустойчиви и се разпадат.  - Не е вярно! - извика Кокалянски. - Тежките ядра се синтезират в звездите. Известно ли ви е това? - По кротко !- смъмри го Арбитърът, - Какви ви са доказателствата? - Ами, там има условия - смънка Кокалянски, - висока температура, високо налягане. Така е общо прието да се мисли. - В недрата на звездите, при подходящи условия би могло да се синтезират само ядра, чиито синтез е енергетически изгоден, тоест ядра не по - тежки ,от тези на желязото - поясни Опонентът. - Природата не търпи безсмисленни процеси - каза Арбитърът. - Тук доминират процесите на дезинтеграция, доказателството за което е растежът на ентропията. Доводите на Опонента изглеждат основателни. Лично аз за първи път слушам нещо смисленно за произхода на тежките и радиоактивните елементи. - Да, това обяснение наистина изглежда правдоподобно - каза самов замислено, - но вие разбирате ли природата на нашият скептицизъм? Вие лансирате една нова фундаментална идея, ако мога така да се изразя. Тя превръща всичко на опаки по отношение на нашите представи, което може и да значи, че тя изправя всичко на крака, но ние не сме готови веднага да го възприемем. Това е доста силен стрес за нас. Шега работа ли е да възприемеш изведнъж непостоянството на масата! - Защо стрес, господин Самов? - прекъсна го Арбитърът. - И защо "изведнъж"? Вие, които сте преживели стресовете на теорията на относителността трябва да сте готови на всичко. Думата "маса" е от женски род и щом веднъж тя е демонстрирала своята изменчивост, бъдете уверени че това й е вече навик, а навикът, както казват е втора природа. Изменчивостта става въпрос само на възможност и не бива за нея да се залага самурайската чест на учения. С други думи, щом до нещо се докосне теорията на относителност, то моментално губи своята непорочност. - Не набърквайте тук Теорията на относителност! - прекъсна го грубо Кокалянски. - Там нещата са пределно ясни и точни. От там не могат да следват подобни щуротии. Търсете си оправдания на друго място.  - Дон Чезаре - Арбитърът бе явно засегнат от думите на Кокалянски и едва сдържаше емоциите си, - нима в теорията на относителността няма намек за растеж на масата? Аз интуитивно чувствам че има, но е завоалиран от неизречени постулати и недоизведени изводи. Не съм ли прав? - Имате право - каза замислен Опонентът. - Например, малко нещо не е достигнало за установяване на зависимоста на масата от гравитацията.  - Приказки от хиляда и една нощ! - заяви ехидно Кокалянски. - Пишете се по - голям учен от Айнщайн. Имайте малко скромност. - Кому е нужна тя? - сопна се Арбитърът. - Ние търсим истината, а тя може да бъде и арогантна. Въпрос на темперамент. Нека изслушаме съображенията на Опонента. - Ще бъде необходимо повече време - каза Дон Чезаре. - Нека отделим необходимото време! - отреди Арбитърът. - това е един много важен въпрос и си заслужава. За привържениците на теорията на относителност ще бъде интересно да видят това, което не са се досетили да видят. Опонентът ще се опира главно на формулите от теорията на относителността.  - Там няма на какво да се опрете - поясни авторитетно Кокалянски. - Там масата е постоянна, аз ги зная добре тези работи. - За опора ще използвам формулите на специалната теория на относителност:   t= t0 / sqrt 1- W^2/c^2  ; m= m0/sqrt 1-W^2/c^2 Щом според хипотезата на Нютон , предсавена от господин Самов като хипотеза на здравият смисъл, гравитацията се причинява от поток ефир насочен към центъра на Земята, то този поток трябва да има определена скорост. Малко по -късно ще бъде доказано, че линейната скорост на потока ефир е равна на орбиталната или първа космическа скорост   (Wor = sqrt G./M/R) Поради сферичният характер на Земята и небесните тела, потокът ефир също има сферична форма. Движението на сферичният поток е движение с ускорение, като линейното ускорение на потока е равно на ускорението при гравитацията - това също ще бъде строго доказано след малко. Не следва да се очаква никаква принципна разлика между движения на телата спрямо ефира и при движение на ефир спрямо материя, което се потвърждава от еквивалентността на инерциалната и гравитационата маси. Ето защо горните формули са напълно валидни и за движението на ефира при гравитация:  t= t0/sqrt1-GM/Rc^2 ; m= m0/sqrt1-GM/c^2  където t , m , t0  и m0  са времена и маси при наличие и отсъствие на гравитация, съответно. По първата формула вие не можете да имате принципни възражения, защото тя се отличава от съответната формула на общата теория на относителността  само с коефициента 2 в знаменателя под корена. Слушам възраженията ви по втората формула, като ви напомням , че и двете са получени от едни и същи предпоставки. Последните думи на опонента разколебаха дори и Кокалянски . Докато учените търсеха начин за заобикаляне на коварната аналогия, Арбитърът прибързано обяви:  - Eто ви доказателството за изменчивостта на масата в рамките на теорията на относителност, господа учени!  - Това не може да бъде! - реагира в своя стил Каколянски. - Защо? - веднага отвърна Арбитърът. - Нима се съмнявате в наличието на аналогия в уравненията на общата и специалната теория на относителност? - Няма аналогия - каза не особенно уверено Каколянски. - То ако имаше аналогия айнщайн щеше да я открие. - Но защо при времето има аналогия, а при масата да няма? - настояваше Арбитърът. - Или и при времето няма? - Същността на проблема е в това - поясни Академикът, - че при специалната теория имаме работи със скоростти, а при общата теория с гравитационнен потенциал. Разликата е огромна. - Заблуждавате се!- отряза опонентът. - Нима не разбирате че в знаменателя под корен  стои квадратът от скоростта на светлината и това налага в числителя също да стои квадрат от скорост? - Логичен и точен отговор! - отсъди Арбитърът. - А защо Айнщайн не е успял да получи тази формула? Хъм, вероятно е имал погрешна представа за гравитацията.  Учените гледаха намусено формулите на черната дъска. Изводът и беше засегнал честолюбието достатъчно болезнено - един еретик да демонстрира възможностите на любимата теория! За щастие Самов бързо намери неяснота:  - Този растеж на масата при гравитация, колкото и да изглежда логичен, е все пак временен. При изваждане на тялото от полето на гравитация, масата на тялото трябва да придобие първоначалните си размери. Струва ми се, че ставаше дума за възможен абсолютен растеж на масата, дължащ се на поглъщане на ефир. - Ще ви издадем една малка тайна на природата - каза Арбитърът и се наклони леко към Самов. - Масата е винаги свързана с движение. - Тогава не трябва да съществува маса в покой - заключи Академикът. - Абсолютни глупости - допълни Каколянски. - На всеки студент е ясно че масата в покой е  фундаментална характеристика. - Количеството на фундаменталните характеристики е пропорционално на степента на невежеството - парира Арбитърът. - На вас не са ли ви известни други форми на движение?  Учените замълчаха, засегнати от репликата на Арбитъра. Опонентът изчака търпеливо краят на полемиката и продължи:  - Абсолютният растеж на масата е функция само от времето. Формулата от специалната теория може да се препише: m= m0/ sqrt 1-(at/c)^2 Формулата показва, че масата може да расте само по време на ускорено движение. Такова е движението на ефира при поглъщането му от елементарните частици - към всяка от тях съществува елементарен сферичен поток ефир, движещ се със ускорение. Гравитацията се причинява от сумарният поток на всички елементарни потоци ефир. Ускореното движение на ефира от елементарният поток се предава на елементарната частица и ускорява нейното вътрешно движение, мярка за което е масата й. Точният механизъм за поглъщане на ефира не ми е известен. При заредените частици това поглъщане вероятно се съпровожда с поляризация (изместване) на ефира, което се възприема като електростатично поле. Опонентът отпи глътка кафе в очакване възраженията на учените. Те се спогледаха навъсено, сякаш предчувствайки поредният си неуспех. - Колко бързо според вас расте масата? - попита Мойсеев. - Защо не може да се наблюдава?  - По късно, при обсъждане параметрите на Вселената, ще узнаете че темпа на растеж на масата зависи от постоянната на Хъбъл, която за съжаление е определена неточно. Аз се помъчих да определя една  що - годе   правдоподобна стойност, на която съответства време за удвояване на масата  на материята от 465 милиона години. - Това не е от теорията на относителност - възрази веднага Каколянски. - това е от лукавия!  Арбитърът се усмихна и поклати отрицателно глава, но учените не разбраха и този намек. Опонентът продължи:   - Приблизителна оценка може да се получи и от формулата от специалната теория на относителност:  m/m0 = 0,5 = sqrt 1-(at/c)^2  При маса на протона 1,7л10^-24 г и радиус около 3.10^-13 см, съгласно закона за гравитация се получава ускорение 1,25.10^-6 см/сек ^2 . Замествайки в горната формула се получава  време за удвояване масата  на протона от 650 милиона години. - Отличен резултат! - възкликна Арбитърът. - При толкова много неточни изходни данни и съмнителни формули, еднаквият порядък недвусмисленно потвърждава изменчивата природа на масата. Аз следя със затаен дъх епичната битка за тази най важна, най висока кота в позицията на здравият смисъл. Като безпристрастен арбитър аз не се намесих в полемиката, но сега ми се иска да аплодирам . Давате ли си ясна сметка за това, което току - що научихте, господа учени? Това беше една от най големите тайни на природата . Няма раждане няма изчезване на материя, няма безсмисленни процеси и грандиозни взривове. Има бавен растеж на масата и спонтанното и превръщане в ефир. Какво по просто от това? Разкриването на подобна, грандиозна тайна на природата заслужава вашите аплодисменти, но това не освобождава Опонента от задължението да отговори на останалите въпроси на господин Самов.