хипотеза за гравитационното             взаимодействие                    
Предлагам една хипотеза за гравитационното взаимодействие, според моята концепция за тази "псевдосила " която е такава, според съвременото виждане от позицията на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Нека имаме една координатна система която да е инерциална (движеща се праволинейно и равномерно или е в състояние на покой) нека я изобразим графично, началото на тази координатна система е обозначена с № о, 3 те пространнственни оси съответно с № X, Y, Z  Системата е покояща се спрямо абсолютно покоящото се материално (от физически гледна точка) пространство Ω Това определя инерциалността на системата O, X, Y, Z. Преместването на материална точка Ⓜ в тази координатна система, което не е с ускорение, е само спрямо материални обекти но не и спрямо абсолютно покоящото се пространство Ω. Всяко механично и от други род движение спрямо това пространство е ускорително движение но не спрямо това пространство, а спрямо физическите обекти намиращи се в него, и то се долавя от наблюденията извършени върху движението на материалните тела, като ускорително движение  но само спрямо тях, спрямо пространството Ω движението на материална точка Ⓜ е лишено от кинематичен смисъл,(не се изминава път в това пространство) и се задава със напрегнатостта на пространството Ω което въздейства на материалната точка Ⓜ със единицата за такава силова напрегнатост σ. Става ясно защо в ускоряващи се системи които ще ги обозначим с O", X" ,Y", Z" възниква инерциална сила F която прави системата O", X" ,Y", Z" неравноправна със системата O, X, Y, Z. Която инерциална сила F следва от силовата напрегнатост σ на пространството Ω. Но съществуват и неинерциални системи O", X" ,Y", Z" които не се движат с ускорение спрямо коя и да е инерциална отправна система O, X, Y, Z но въпреки това са неинерциални, защото законите на Нютон в тях не се изпълняват в същият вид, както в системи движещи се праволинейно и равномерно или са в състояние на покой, които ги обозначихме със O, X, Y, Z, а са напълно идентични със системите които са равноускорени O", X" ,Y", Z" . От това може да се заключи че както в системите които са равноускорени, така и в системите които са привидно инерциални, но са поставени в гравитационен потенциалG, действа инерчната сила F със вектор  съвпадащ с вектора на интензитета на гравитационното поле. Инерчната сила F е породена от напрегнатостта σ на пространството Ω при равноускорителните не-инерциални системи, но от какво е породена при привидно инерциалните системи, но поставени в гравитационно поле, след като те не се движат с ускорение спрямо никоя инерциално отправна система? Ето тук аз прибягвам до заключението че трябва да има енергия Е която да деформира пространството Ω така че то да откликва със силовата си напрегнатост σ, върху тяло поставено в поле на тежестта, със потенциалG, подобно на енергията E на ускорена система O", X" ,Y", Z". Какво е естеството обаче на тази енергия ? може да се предположи че естеството на тази енергия е електромагнитна (но не се изключват и други варианти, не - електромагнитна тъмна енергия, и т.н предположения.) защото всяка енергия по същество е електромагнитна енергия. При електромагнитен резонанс, е установено явлението http://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/EmDrajv-deformirasht-prostranstvo-vremeto-dvigatel-ot-Star-Trek_9618.html при което се получава тяга без да бъде нужна за това, някаква опора. Налице е резонанс на микровълни, който деформира пространството Ω и то откликва със напрегнатостта си σ върху стените на апарата. Понеже резонанса в апарата Em Drive не е равномерен, той оказва деформация на пространството Ω еднострано, съответно то откликва също еднострано със напрегнатоста си σ, при което се получава движещата инерчна сила F. Тази сила всъщност е гравитационата сила причинена не от масата (но пропорционална на нея) а от електромагнитна радиация в масивни тела, която радиация е в резонансен затворен кръг и не се губи. Такава резонансна радиация създава по индукционен път подобна резонансна радиация и в други маси, които стават източници на гравитационно поле (подобно на ефекта на намагнитването). Гравитационното взаимодействие намалява със същата пропорционалност от квадрата на разстоянието, както и електромагнитната сила, но е в пъти по слабо от нея. Слънцето е основният гравитационен индуктор, според хипотезата крайно отдалечените планети от слънчевата система бавно с течение на времето ще губят от гравитационната си сила на притегляне, поради ниската степен на гравитационна индуктивност причинена от отдалечеността от основният източник на гравитационна индуктивност - Слънцето. С течение на времето, отдалечените от слънцето планети ще се отдалечават все повече, докато напуснат пределите на слънчевата система. 
 
       

https://introvezia.blogspot.bg/2018/01/blog-post.html